Според ВКС, за да може изобщо да се говори за накърняване правото на участие в определено съдебно производство, на първо място е необходимо съответното лице да разполага с гарантирано от закона право да бъде конституирано като страна. Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 2 ГПК „Препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.”. Първата от двете хипотези на разпоредбата визира не която и да е „друга страна” (разбирано като който и да е участник в изпълнителното дело, различен от жалбоподателя), а единствено страната, явяваща се насрещна по отношение на жалбоподателя. В този смисъл според ВКС, ако жалбоподател е бил един от длъжниците по изпълнителното дело, с право на участие в контролно-отменителното производство пред съответния окръжен съд разполагат единствено длъжникът-жалбоподател и взискателят. За другия длъжник, макар и солидарно отговорен за дълга, право на участие в производството пред съда не произтича нито пряко от разпоредба в процесуалния закон, нито от естеството на защитимото право.
