ВКС постанови решение по реда на чл. 290 и сл. ГПК, според което както при доброволното изпълнение, така и в изпълнителния процес, при частично плащане, което кредиторът е приел (чл. 66 ЗЗД) или не може да откаже поради провеждането на принудително изпълнение, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД се погасяват в определена поредност – най-напред разноските, след това лихвите и найпосле главницата. В материята на изпълнението гражданският закон не прави никаква разлика между различните видове лихва – възнаградителна или мораторна (за забава), договорна или законна.
Пълния текст на решението можете да свалите от тук.
