ВКС постанови решение във връзка с противопоставимост на правните последици спрямо трети лица – купувачи от публична продан при отпаднало изпълнително основание

С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроси на индивидуалното принудително изпълнение бе прието, че „ за разлика от публичната продан на движими вещи, която е оригинерно придобивно основание, публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване правото на собственост- чл. 496 ГПК. Купувачът /по публичната продан/ придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик на имота , от деня на влизане в сила постановлението за възлагане – чл. 496, ал.2 ГПК , редакция в сила ДВ, бр.49 от 29.06.2012 г. Тълкувайки нормата може да бъде направен извод , че в хипотезите когато към момента на проявление на вещно-правния ефект на публичната продан длъжникът е собственик на недвижимия имот , то и купувачът по проданта придобива правото му по силата на частното правоприемство. Отпадането на изпълнителното основанието след този момент не засяга правата на купувача по публичната продан , тъй като законодателят не е предвидил обратна сила на отмяната на изпълнителното основание по отношение вещно-правния ефект на проданта , а още по-малко може да засегне правата , придобити от последващ приобретател по силата на валидна разпоредителна сделка. Какво придобива последващият приобретател от купувача по публична продан – в нормалната хипотеза, всичко придобито по силата на възлагателното постановление на съдебния изпълнител, доколкото е придобито на основание валидната разпоредителна сделка. Третите лица , визирани в чл. 496, ал.2, изр. последно ГПК са лица, с права по отношение на същия имот , придобити извън проданта . Хипотезата ,изрично уредена от закона в смисъл , че те могат да бъдат запази доколкото са противопоставими на взискателя по изпълнението, е без отношение към настоящия случай. Отговорът на въпроса за противопоставимостта на правните последици на отпадналото изпълнително основание /отменено осъдително решение / спрямо лицата , приобретатели на купувача по публична продан не може да бъде еднозначен. С отпадане на изпълнителното основание / осъдително съдебно решение за парично вземане/ , въз основа на което е предприето принудителното изпълнение върху недвижим имот, купувачът по публичната продан и неговите частни правоприемници, запазват придобитите вещни права , тъй като тяхното деривативно придобивно основание е противопоставимо на правото на собственост на длъжника по изпълнението , чиито недвижим имот е разпореден с влязло в сила постановление за възлагане от публична продан. По аргумент на уредената от самия законодател хипотеза на чл. 496, ал.3, изр.последно ГПК , когато постановлението за възлагане на публичната продан е влязло в сила и имотът е закупен в последствие от лице преди отмяна на изпълнителното основание , т.е. преди провеждане успешна защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, респ. преди отмяната на осъдителното решение на съда и без проведено производство по чл. 496, ал.3 ГПК, в рамките на спор за собственост между длъжника- собственик и лицето – приобретател на купувача от публичната продан, следва да бъдат зачетени вещно-правните последици, валидно настъпили в патримониума на последващия приобретател. Този извод произтича от обстоятелството, че доколкото в отношенията кредитор- взискател и длъжника по вземането , чиято ликвидност и изискуемост не е установена поради отмяната на осъдителното съдебно решение, но без да е разрешен основният спор за дължимостта на самото вземането, е реализирано разместване на имуществени блага между правните сфери на страните по спора, но не и между правните сфери на длъжника и лицето последващ приобретател. Доколкото законодателят предоставя възможността за възстановяване на правното положение само между тях, в техните правоотношения.
Ако имотът , предмет на публичната продан, се намира в патримониума на кредитора-взискател, поради отпадналото изпълнително основание , в рамката на спор за собственост между тях, този имот може се счита собственост на длъжника, защото всяка страна дължи да върне полученото на отпаднало основание. Липсата на ликвидно и изискуемо вземане в случая е равнозначно на липса на изпълняемо право, т.е. в спора за собственост може да се поддържа на база на нововъзникналите облигационни отношения след отмяната на съдебното решение, с което е било признато вземането на кредитора, че длъжникът е собственик , поради липсата на основание за транслиране на вещните права по реда на чл. 483 и сл. ГПК. Обраното действие на отпадналото основание не може да засегне последиците на стабилизираната публична продан от гл.т. на настъпилия вещно-правен си ефект в патримониума на купувача, който не е взискател, по публична продан в спора за собственост, иницииран от длъжника спрямо купувача по публична продан. Разпоредбата на чл.88, ал.2 ЗЗД визира именно хипотезата на запазване вещните права , придобити от трети лица , когато това придобиване е станало преди основанието , на които са придобити същите права да е отпаднало и то само доколкото може условно да се приеме тезата , че с отпадане на материалното основание / непризнато парично вземане /, се преодолява и стабилитета на процесуалното основание, а именно: публичната продан, извън хипотезите на чл. 496, ал.3 ГПК. Ето защо частните правоприемници на купувача от публичната продан имат по-силната защита , защото не са купили чужд имот, след като правата на купувача от публичната продан, праводател на частния правоприемник са противопоставими на собственика – длъжник по изпълнението.Различно би било само ако частният правоприемник, придобие правата на купувача от публичната продан в хипотезата на отпаднало основание – отменено съдебно осъдително решение ,влязло в сила преди извършване на публичната продан. В този случай към момента на публичната продан кредитора-взискател по изпълнението няма изпълняемо право и в рамките на спора за собственост, по аргумент на чл. 483 ГПК длъжникът собственик може да оспори законосъобразността на проданта , поддържайки , че постановлението за възлагане , макар и необжалвано , няма вещно –правен ефект и купувачът от публичната продан не може да придобие тъй като собственика на имота няма качеството на длъжник по проведеното принудително изпълнение.

Пълния текст на решението можете да изтеглите от тук.

ИРПИ, развитие на принудителното изпълнение в България
Scroll to Top