Отбелязването на начина на плащане на адвокатското възнаграждение в приложения по делото договор за правна помощ не представлява задължителен реквизит на договор. Той не е относим към доказване на извършеното плащане.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК повелява, че се заплащат от ответника заплатените от ищеца такси и разноски.
Когато в договора за правна помощ е уговорен само размерът на адвокатското възнаграждение, но не и начина на плащане, и е записано, че хонорара е платен в брой, то изразената от страните по договора воля е за плащане в брой, което е доказано с договора за правна помощ, тъй като в тази част той има характер и на разписка за извършеното плащане.
Това следва и от възприетото в т. 1 от решението по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Формалното позоваване на употребен израз в него е извън контекста на мотивите на тълкувателния акт и не е в съответствие с разпореденото в закона – чл. 78, ал.1 ГПК.
Пълния текст на определението можете да изтеглите от тук.
