Защитата на трето лице срещу насочено принудително изпълнение за парично вземане върху негов имот, който той не владее, се осъществява по исков ред, според чл.440, ал.1 ГПК. Процесуално легитимирано да предяви отрицателен установителен иск срещу взискателя и длъжника в изпълнителния процес е това трето лице, чието право е засегнато от принудителното изпълнение, а с уважаването на иска се цели прекратяване на започналото изпълнение върху чужда вещ – чл.433, ал.1, т.7 ГПК. В този смисъл, трето лице има правен интерес от защитата по реда на чл.440 ГПК, когато неговият имот се държи от длъжника и по отношение на него са предприети изпълнителни действия, които според ищеца следва да се бъдат преустановени, тъй като имущественото право не принадлежи на длъжника. Когато изпълнителното производство е приключило с възлагане на имота, ищецът няма правен интерес от иск срещу страните в изпълнителния процес по реда на чл.440 ГПК, тъй като в този случай не може да се прекрати изпълнението на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК, а ищецът следва да се защити по общия исков ред.
Правният интерес от иска е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, за която съдът следи служебно и преценява въз основа на въведените от с исковата молба твърдения. Когато принудителното изпълнение не е приключило и с оглед на това може да бъде прекратено, а ищецът твърди, че е насочено изпълнение срещу собствения му имот, който не принадлежи към имуществото на длъжника, искът по чл.440, ал.1 ГПК е допустим. В този случай, за ищеца е налице правен интерес да препятства изпълнението на парично притезание, независимо от основанието, поради което вещта е станала обект на изпълнение. Предмет на иска е отричаното парично притезание на взискателя в изпълнителния процес да придобие имот, който ищецът като трето лице твърди, че е несъвместимо с притежаваното от него право върху този имот. В производството по чл.440 ГПК ищецът може да установява и притежаваното от него право, ако е бил предявен иск за това, т.е. да търси защита на своето право върху вещта, а не само да прекрати изпълнението при уважаване на иска с правно основание чл.440, ал.1 ГПК.
Извън хипотезата на чл.440 ГПК е дали ищците са предявили иск за защита на своето право върху вещта, както и дали този правен спор е бил разрешен в друго производство, тъй като правният интерес от отрицателния установителен иск по чл.440, ал.1 ГПК не зависи от това дали правото е съдебно предявено, а дали ищците като трети лица заявяват права, които ги легитимират като ищци и тези права са противопоставими на притезанието на взискателя. Ако се уважи предявения иск и се отрече правото на длъжниците върху процесните имоти, поради несъвместимост с правото на третите лица, изпълнението следва да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК.
Пълния текст на акта можете да изтеглите от тук.
