За да може изобщо да се говори за накърняване правото на участие в определено съдебно производство, на първо място е необходимо съответното лице да разполага с гарантирано от Закона право да бъде конституирано като страна.
Текстът на чл. 436, ал. 2 ГПК буквално гласи : „Препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.”. Първата от двете хипотези на разпоредбата визира не която и да е „друга страна” (разбирано като който и да е участник в изпълнителното дело, различен от жалбоподателя), а единствено страната, явяваща се насрещна по отношение на жалбоподателя. В разглеждания случай жалбоподател е бил един от длъжниците по изпълнителното дело, поради което с право на участие в контролно-отменителното производство, развило се пред Окръжен съд са разполагали единствено длъжникът (жалбоподател) и взискателят (въззиваем) . За другия длъжник (сега – молител) право на участие в производството не произтича нито пряко от разпоредба в процесуалния закон, нито от естеството на защитимото право.
Пълния текст на решението можете да изтеглите от тук.
