ВКС постанови акт във връзка с правото на иск по чл. 440 от ГПК на съпруга-недлъжник

Съгласно чл.440 ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението на парично притезание, не принадлежи на длъжника. Отрицателният установителен иск нормативно е предвиден като способ за защита срещу материалноправна незаконосъобразност при индивидуално принудително изпълнение на парични притезания вследствие нарушение на принципа, че принудителното иизпълнение на паричното притезание трябва да бъде осъществявано само върху имуществото на длъжника в изпълнението (чл.442 ГПК). Само имуществото на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво основание да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитание (чл.133 ЗЗД). Абсолютните процесуални предпоставки, които обуславящи допустимостта на иска по чл.440 ГПК, са: 1) висящо изпълнително производство; 2) с предмет принудителното изпълнение на парично притезание; 3) насочване на изпълнителните действия върху вещ на длъжника; 4) осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да засегне право на трето за изпълнението лице. Субективното право на третото лице обосновава интереса от отрицателния установителен иск, предвиден в чл.440 ГПК, но е извън предмета на делото.
При тези особености на иска по чл.440 ГПК следва да се приеме, че с този иск разполага и съпругът-недлъжник, когато изпълнението на парично притезания се провежда по реда на глава 44-та ГПК, а вещта е лична или отчасти лична собственост. В този случай съдебният изпълнител има задължението да установи дали вещта на длъжника е съпружеска имуществена общност (чл.503, ал.1 ГПК). Проверката извършва чрез справка в регистъра по чл.19 СК от 2009 г. При липса на отбелязване за избран режим на имуществени отношения, съдебният изпълнител възприема законовия режим на съпружеска имуществена общност (чл.18, ал.2 СК от 2009 г). Това е така, защото когато установи, че имотът е придобит по време на брака на възмездно основание, съответно движимата вещ се намира във владение на длъжника, той е длъжен да приложи презумпцията на чл.21, ал.3 СК от 2009 г. /чл.19, ал.3 СК от 1985 г.-отм./. Същевременно съдебният изпълнител не разполага с компетентност да установява произхода на средствата, с които вещта е придобита по време на брака и е длъжен да приеме, че правата на съпрузите в съпружеската имуществена общност са равни.С нормите на чл.506 ГПК и чл.27, ал.4 СК се въвежда едно относително правно състояние за нуждите на принудителното изпълнение върху имущество, притежавано изцяло или отчасти в режим на съпружеска имуществена общност за личен дълг на единия от съпрузите – в отношенията между съпрузите вещното право се притежава в съвместна бездялова собственост, а в отношенията с личните кредитори на съпруга-длъжник – в обикновена съсобственост при равни дялове
Следователно на съпруга-недлъжник, който заявява лични права върху вещта, третирана в изпълнението изцяло като обект на съпружеска имуществена общност, респ. заявява права в режим на съпружеска имуществена общност спрямо вещ, третирана като лично имущество /изцяло или отчасти/ по смисъла на чл.22 СК /чл.20 СК от 1985 г.-отм./ на съпруга-длъжник, следва да се признае правото на иск по чл.440 ГПК.
В настоящия случай са налице предпоставките за предявяване на отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК. Налице е висящо изпълнително производство за парично вземане и принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот, на който длъжникът се легитимира като собственик с констативен нотариален акт. Ищцата, съпруга на длъжника, цели да установи спрямо него и кредитора, че част от вещното право е придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Следователно предявения иск при така заявените обстоятелствена част и петитум и доколкото е насочен против съпруга-длъжник и кредитора му е процесуално допустим.
Пълния текст на решението можете да изтеглите от тук.

Photo Credit

ИРПИ, развитие на принудителното изпълнение в България
Scroll to Top