Под «длъжник» по смисъла на чл. 135 ЗЗД следва да се разбира само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, т.е. носителят на главното задължение, но не и лицето, което е поръчителствало за неговото изпълнение.Поръчителят отговаря за същия дълг заедно с длъжника и при условията на солидарност / освен ако не е уговорено друго/.Неговата отговорност обаче е акцесорна и има обезпечителна функция. Тя е вторична и съществува дотолкова доколкото съществува главния дълг.Поръчителството е един от предвидените в закона / чл. 133 и сл. ЗЗД / способи за гарантиране изпълнението на главното задължение, какъвто представляла и отменителния иск. Именно от еднаквата им правна същност и предназначение произтича неприложимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение действията на поръчителя. В противен случай би се стигнало до обезпечаване на самото обезпечение , което е очевидно противоречие със смисъла на този институт.
Пълния текст на решението можете да изтеглите от тук.
