ВКС даде отговор на въпроса следва ли да се счита поръчителя на банков кредит за длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД

Под «длъжник» по смисъла на чл. 135 ЗЗД следва да се разбира само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, т.е. носителят на главното задължение, но не и лицето, което е поръчителствало за неговото изпълнение.Поръчителят отговаря за същия дълг заедно с длъжника и при условията на солидарност / освен ако не е уговорено друго/.Неговата отговорност обаче е акцесорна и има обезпечителна функция. Тя е вторична и съществува дотолкова доколкото съществува главния дълг.Поръчителството е един от предвидените в закона / чл. 133 и сл. ЗЗД / способи за гарантиране изпълнението на главното задължение, какъвто представляла и отменителния иск. Именно от еднаквата им правна същност и предназначение произтича неприложимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение действията на поръчителя. В противен случай би се стигнало до обезпечаване на самото обезпечение , което е очевидно противоречие със смисъла на този институт.

Пълния текст на решението можете да изтеглите от тук.

Photo Credit

ИРПИ, развитие на принудителното изпълнение в България
Scroll to Top