Съобразно правилата на чл. 638 ТЗ, ако едно имуществено право принадлежи на длъжник, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност, срещу това имущество не може да се провежда индивидуално принудително изпълнение, с изключение на хипотезите на заварено висящо изпълнително производство по чл. 193 ДОПК или при разрешение на съда по несъстоятелността по реда на чл. 638, ал. 3 ТЗ. Това важи, както ако изпълнението се провежда за личен дълг на несъстоятелния длъжник, така и когато същият е гарант за чужд дълг /ипотекарен или заложен/. Спирането настъпва ex lege, като нов съдебен акт за това не е необходим. Поради това, уредената в чл. 642 ТЗ възможност за допускане на обезпечителни мерки върху имущество на длъжника е приложима за други видове обезпечителни мерки /запори, възбрани/, а не за спиране на изпълнение по изпълнителни производства, имащи за обект имущество на длъжника. При всички случаи обаче в обхвата на тази последица са само имущества, включени в масата на несъстоятелността, т.е. принадлежащи на длъжника. Ако обаче длъжникът е придобил недвижимо имущество от трето лице след налагане на възбрана на кредитор на третото лице, (или както е в случая – при конкуренция на права се установи, че следва да се зачетат правата на кредитора, а не на третото лице) то принадлежността към имуществото на несъстоятелния длъжник не може да се противопостави на кредитора на третото лице. Това е вследствие на уредената в чл. 452, ал. 1 и чл. 453, т. 1 ГПК непротивопоставимост на вещно-правните последици на извършените от третото лице разпоредителни актове. Тази непротивопоставимост (относителна недействителност) настъпва по силата на закона – ex lege, като не е необходимо да се установи по исков ред. В казуса по разглежданото от ВКС дело несъстоятелният длъжник е придобил процесните имоти по силата на апорт, извършен от длъжник на жалбоподателя. Апортът обаче е бил вписан в имотния регистър след вписаната възбрана в полза на жалбоподателя, като взискател по изпълнителното производство. При това положение спрямо жалбоподателя този апорт е относително недействителен, т.е. неговите вещно-правни последици са непротивопоставими на жалбоподателя. Ето защо спрямо жалбоподателя тези имоти не са част от масата на несъстоятелността, поради което започнатото от жалбоподателя принудително изпълнение не следва да се спира. Не е аргумент в полза на обратната теза разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ, предвиждаща, че наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Тълкувана систематично с предходните правила на чл. 638 ТЗ цитираната разпоредба е относима към изпълнителни производства, по които към момента на насочване на изпълнението (което се насочва с налагането на възбраната или запора) имуществото е принадлежало на несъстоятелния длъжник, а не на трети лица, чиито кредитори са образували изпълнителни производство срещу тях и в хода на същите след налагане на обезпечителни мерки третите лица са се разпоредили в полза на несъстоятелния длъжник. Аргумент за това е и изр. 1 на ал. 4 на чл. 638, която е приложима за вземания срещу несъстоятелния длъжник, само които могат да бъдат предявени и приети в производството по несъстоятелност, а не и вземания срещу трети лица. Ето защо спрямо жалбоподателя възбраненото имущество не принадлежи на несъстоятелния длъжник.
