Подлежащите на вписване актове трябва да имат съдържанието, предвидено в чл.6 ПВ, а допуснатите очевидни фактически грешки следва да бъдат поправени по реда и начина, по който е издаден съответния акт, аналогично на производството по чл.247 ГПК.
Съдията по вписване няма право да проверява материалноправните предпоставки на съдържанието на записания във входящия регистър акт, а само дали този акт отговаря на изискванията на закона за наличие на обстоятелствата, които се вписват. Съдията по вписване постановява отказ, когато представеният за вписване акт не подлежи на вписване, не е бил съставен съобразно изискванията за форма или няма необходимото съдържание, т.е. проверката се осъществява само в рамките на правомощията, които произтичат от чл.32а, ал.1 ПВ.
Поправката на удостоверената дата на влизане в сила на вписано в Служба по вписванията постановление за възлагане на недвижим имот не се отнася до обстоятелства, които се вписват в нотариалните книги. Постановлението за поправка на вписано постановление за възлагане на недвижим имот трябва да има предвиденото в чл.6 ПВ съдържание и се представя за вписване след като е влязло в сила. Проверката, дали записаният във входящия регистър акт е влязъл в сила е в правомощията на съдията по вписване по чл.32а, ал.1 ПВ и на съда при осъществяване на съдебен контрол по реда на чл.577 ГПК, а не се извършва само от частния съдебен изпълнител.
постановлението за поправка на датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижим имот не коригира съдържанието на вписания акт, тъй като с него обективно не се поправят обстоятелства подлежащи на вписване. В този смисъл, ревизирането на датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижим имот от частен съдебен изпълнител не представлява акт за поправка на очевидна фактическа грешка във вписан вече акт.
Пълния текст на акта можете да изтеглите от тук.