ВКС се произнесе относно предсрочната изискуемост на банков кредит и уведомяването на осн.чл.42 от ГПК от ЧСИ

Никой държавен орган или частноправен субект, на когото държавата е делегирала определени функции, не разполага с универсална властническа компетентност.

По смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания, като може да му се възложи и събирането на публични вземания. Уредената в чл.43 ЗЧСИ възможност частният съдебен изпълнител да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа по реда на чл.37- 58 ГПК следва да се тълкува именно в контекста на предоставената от държавата компетентност за извършване на принудително изпълнение, при което принципът е, че частният съдебен изпълнител може да удостоверява връчване на книжа не изобщо, а само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела. Само по изключение разпоредбата на чл.42, ал.2 ГПК допуска в производството пред гражданския съд по искане на страната съдът да разпореди връчване на съобщенията по делото от частен съдебен изпълнител.

По различен начин е уредена компетентността на нотариусите за връчване на книжа. Според чл.2, ал. 1 ЗННД нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Последните са посочени изчерпателно в чл.569 ГПК, като разпоредбата на т.З изрично урежда компетентността на нотариуса за връчване на нотариални покани, който способ очевидно намира приложение в разглежданата хипотеза на уведомяване на длъжника за изявлението на банката-кредитор, че е упражнила правото си да направи кредита му предсрочно изискуем.

Пълния текст на решението можете да изтеглите от тук.

Photo Credit

ИРПИ, развитие на принудителното изпълнение в България
Scroll to Top